Utopia

Концерта

2004-07-18T11:37:00.000+03:00

Вчера беше концерта, дългоочаквания rock концерт. Беше страхотен, беше просто невероятен, но за сметка на това сега врата ми е като счупен, главата ми отсъства, нямам глас, а вие имате невероятен късмет, че поне мога да си мърдам пръстите, защото от лактите нагоре ръчичките ми също ги няма. В момента едвам гледам и наистина бих се поздравила с една култова българска песен - камион ме блъсна. Ако и главата ми не беше останала под него..... И така, концерта мина, видях се с много познати, беше забавно...само че концерта имаше един страхотен недостатък, или по-скоро го нямаше, но...какво да се прави, недостатъка беше в Германия. Следващото вратооткачващо събитие е на 12.08 в летния театър----=> БТР!! Ще избухнем!!

Въздействието на "утопичната" бира върху "гениалния' ми мозък

2004-07-05T19:16:00.000+03:00

Ти си там, някъде в далечината,
но аз чувствам те, усещам те във тъмнината.
Идваш, приближаваш се към мен,
с бясна скорост право устремен.

Дълъг и мощен, и празен,
летиш все така безотказен.
Спираш точно тук, пред мен,
усмихваш се, лека зачервен.

Аз скачам ти, доволна и щастлива,
прелъстена, както винаги неуморима.
Въздъхвам с облекчение, покой,
имам те и си само, само мой.

Тръгваме двама под звездното небе,
кеф ни е и хич не ни *б*
какво ще кажат, какво щв си помислят
хората, които там сами ще си увиснат.

Ти се пълниш и пълниш така неукротимо,
усещам пак ще е незабравимо.
Отваряш и затваряш енергично,
всеки път така различно.

Пръхтиш, от моя чар пленен,
твърдо да забиеш веч решен,
изпълнен с желания безброй,
но аз слизам тук, О, ИКАРУСЕ МОЙ!!

Гадното слънце

2004-07-05T11:56:00.000+03:00

Снощи както прещраквах безцелно каналите на TV-то и чух някакъв пич да казва, че слънцето грее еднакво навсякъде, въпроса е дали го виждаме. Разбира се беше ми най-малко до това след прекарните 6 часа под слънцето, с натискащи се... хора от ромски произход (казано на чист български език - мангали) и sexy загара на потник, които придобих. Имайки предвид и факта, че преди няколко дена бях със слънчев удар, разбирате много добре отнощението ми към въпросния субект. И така, вървя си аз днес, пак под слънцето и усещам как главата ми се нагрява, нагрява, прегрява...и вдигам поглед към небето с ясната идея да го напсувам стабилно..и вместно това взех,че го видях. Сега разбирам какво е имал предвид снощи пича от телевизора (така де, вчера разбрах, но днес го усетих). Та значи, това същото слънчице не случайно ме преследва от толкова време, то прсто е искало да го видя и да му се порадвам! Е, успя да ме накара! Извод, Ванкат не е прав, че живеем в една малка утопиика, защото всъщност живеем в една огромна, всомогъща и опичаща моя мозък утопия!!
Да живее утопичната мисъл!!

Звездната пътека

2004-07-04T22:19:00.000+03:00

Стояха двама на края на вселената,
мълчаливи, с объркани чувства,
стояха разделени и гледаха
звездите, очакваха утрото.

Със погледи замечтани те диреха
нови истини, истинни усети,
заслепени от утрото те се чудеха,
каго то за тях ще изгрее.

Гледаха, а не можаха да видят,
чя надеждата грее в сърцата им,
че денят отдавна ги вика,
че те вече са заедно.

И потеглиха тихи, безмълвни
по непознатата звездна пътека.
Покрай тях прогърмяваха мълнии,
но те двама си бяха утеха.

А пътеката нямаше свършек,
не приключи и тяхното търсене,
нещо някога бе се прекършило-
незапочнало още, се свърши!

Иван Иванов - Ванката
04. Юли 2004

ЗА усмивката..

2004-07-01T18:49:00.000+03:00

Усмивката - нещо толкова обикновено и просто, а колко много може да означава тя?! Една подарена усмивка e миг щастие и само за секунди денят ти може да се преобърне на 180 градуса (обратно на часовниковата стрелка), да се осмисли и всяко едно нещо да придобие ново значение. Толкова важна е една усмивка за нас и само тя може да ни излекува от депресиращото социално ежедневие, а замисляли ли сте се колко много даряваме с една наша усмивка?! => трябва да се усмихваме повече! И надявам се, че някой продължава да чете, тъй като още не съм достигнала до основната си идея, а именно -------=> ТРЯБВА ДА СЕ УСМИХВАМЕ ВИНАГИ, НЕЗАВИСИМО ОТ МОМЕНТНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ ИЛИ НАСТРОЕНИЕ. И обяснението за това е доста просто - нямаме право да причиняваме нещастие или по-скоро да скапваме чуждото настроение заради нашето!! Живеем в социума и логично си взаимодействаме с него, по-възможност положително, и точно тук се крие утопичната идея за усмивката - без значение как се чувстваме ние, трябва да се постараем хората около нас да бъдат щастливи!!