Въздействието на "утопичната" бира върху "гениалния' ми мозък

Ти си там, някъде в далечината,
но аз чувствам те, усещам те във тъмнината.
Идваш, приближаваш се към мен,
с бясна скорост право устремен.

Дълъг и мощен, и празен,
летиш все така безотказен.
Спираш точно тук, пред мен,
усмихваш се, лека зачервен.

Аз скачам ти, доволна и щастлива,
прелъстена, както винаги неуморима.
Въздъхвам с облекчение, покой,
имам те и си само, само мой.

Тръгваме двама под звездното небе,
кеф ни е и хич не ни *б*
какво ще кажат, какво щв си помислят
хората, които там сами ще си увиснат.

Ти се пълниш и пълниш така неукротимо,
усещам пак ще е незабравимо.
Отваряш и затваряш енергично,
всеки път така различно.

Пръхтиш, от моя чар пленен,
твърдо да забиеш веч решен,
изпълнен с желания безброй,
но аз слизам тук, О, ИКАРУСЕ МОЙ!!