Звездната пътека

Стояха двама на края на вселената,
мълчаливи, с объркани чувства,
стояха разделени и гледаха
звездите, очакваха утрото.

Със погледи замечтани те диреха
нови истини, истинни усети,
заслепени от утрото те се чудеха,
каго то за тях ще изгрее.

Гледаха, а не можаха да видят,
чя надеждата грее в сърцата им,
че денят отдавна ги вика,
че те вече са заедно.

И потеглиха тихи, безмълвни
по непознатата звездна пътека.
Покрай тях прогърмяваха мълнии,
но те двама си бяха утеха.

А пътеката нямаше свършек,
не приключи и тяхното търсене,
нещо някога бе се прекършило-
незапочнало още, се свърши!

Иван Иванов - Ванката
04. Юли 2004