Гадното слънце

Снощи както прещраквах безцелно каналите на TV-то и чух някакъв пич да казва, че слънцето грее еднакво навсякъде, въпроса е дали го виждаме. Разбира се беше ми най-малко до това след прекарните 6 часа под слънцето, с натискащи се... хора от ромски произход (казано на чист български език - мангали) и sexy загара на потник, които придобих. Имайки предвид и факта, че преди няколко дена бях със слънчев удар, разбирате много добре отнощението ми към въпросния субект. И така, вървя си аз днес, пак под слънцето и усещам как главата ми се нагрява, нагрява, прегрява...и вдигам поглед към небето с ясната идея да го напсувам стабилно..и вместно това взех,че го видях. Сега разбирам какво е имал предвид снощи пича от телевизора (така де, вчера разбрах, но днес го усетих). Та значи, това същото слънчице не случайно ме преследва от толкова време, то прсто е искало да го видя и да му се порадвам! Е, успя да ме накара! Извод, Ванкат не е прав, че живеем в една малка утопиика, защото всъщност живеем в една огромна, всомогъща и опичаща моя мозък утопия!!
Да живее утопичната мисъл!!